Български артисти с изложба в Париж. Какво е “Арт Брут”
В Париж беше открита втора галерия на самобитни актьори. Българският културен институт събира творбите на пет ексцентрични създатели.
Те са непознати даже в България, а изложбата проправя пътя им към международната сцена и колекционери от разнообразни страни, пристрастени към течението „ Арт Брут “.
-->
Когато френска аудитория посрещне с екстаз изкуство от България, може би е разумно да ѝ се предложи още от същото. А за какво френската аудитория, която има като избор целия артистичен набор, вижда наши актьори? Сигурно, тъй като са необуздани, неповторими и сурови.
Терминът „ Арт Брут “ значи неподправено, своеобразно изкуство. Той е въведен от художника Жан Дюбюфе през 1945 година В това течение влизат създатели отвън границите на формалната просвета или така наречен „ лудите създатели “.
Борислава Марчева е учила във Англия, само че се връща у нас, откакто е диагностицирана с психическо заболяване. Рисуването на приказните герои и на фантастичните същества е част от нейното лекуване. Но картините ѝ до момента са виждали единствено нейните близки.
Симеон Шопов самичък се научава на майсторство в дърворезбата. Никога не употребява скици, нито машини. Няма ателие. Изработва своите герои с макетен нож. Предпочитаният му материал е бялата липа.
Мечтата на Иван Кръстев е била да твори като проектант. След като е диагностициран с психологично заболяване обаче, животът му се трансформира и се трансформира в низ от моменти на рецесии и музи. Лицата и пространството, които основава в картините си имат лечебна мощ за него.
Деметриус Стайков приключва медицина във Виена и до през днешния ден работи там като невролог. Никога не е учил в академия за изкуство, стартира да рисува напълно непринудено преди 10 години. Подсъзнание или сънища прозират в картините му? Публиката е свободна да избира.
Станимир Енчев събира изхвърлени отпадъци от морето. Това се трансформира в пристрастеност. А боклуците – в част от творби на изкуството. Нарича скулптурите си „ сурови структури “. А в тях са вплетени капан, дърво, въжена, вълна и кости.
„ Смелост се изискваше първо да намерим тези актьори. В България няма систематизирана информация, която да визира „ Арт Брут “. И второ – да ги представим пред интернационална аудитория, без в България да има знания за това течение в изкуството. А френската аудитория - да, тя е доста взискателна, доста образована, тя обича провокацията, когато е поднесена с усет, когато е добре уравновесена. Всичко, което надминава консервативните модели и към този момент видяното, е способно да я предизвика и е любопитна “, изяснява Десислава Бинева, която е шеф на Българския културен институт в Париж.
Изложбата е нова отворена врата за българското изкуство пред международните ценители на изкуството на самоуките и необуздани творци
Те са непознати даже в България, а изложбата проправя пътя им към международната сцена и колекционери от разнообразни страни, пристрастени към течението „ Арт Брут “.
-->
Когато френска аудитория посрещне с екстаз изкуство от България, може би е разумно да ѝ се предложи още от същото. А за какво френската аудитория, която има като избор целия артистичен набор, вижда наши актьори? Сигурно, тъй като са необуздани, неповторими и сурови.
Терминът „ Арт Брут “ значи неподправено, своеобразно изкуство. Той е въведен от художника Жан Дюбюфе през 1945 година В това течение влизат създатели отвън границите на формалната просвета или така наречен „ лудите създатели “.
Борислава Марчева е учила във Англия, само че се връща у нас, откакто е диагностицирана с психическо заболяване. Рисуването на приказните герои и на фантастичните същества е част от нейното лекуване. Но картините ѝ до момента са виждали единствено нейните близки.
Симеон Шопов самичък се научава на майсторство в дърворезбата. Никога не употребява скици, нито машини. Няма ателие. Изработва своите герои с макетен нож. Предпочитаният му материал е бялата липа.
Мечтата на Иван Кръстев е била да твори като проектант. След като е диагностициран с психологично заболяване обаче, животът му се трансформира и се трансформира в низ от моменти на рецесии и музи. Лицата и пространството, които основава в картините си имат лечебна мощ за него.
Деметриус Стайков приключва медицина във Виена и до през днешния ден работи там като невролог. Никога не е учил в академия за изкуство, стартира да рисува напълно непринудено преди 10 години. Подсъзнание или сънища прозират в картините му? Публиката е свободна да избира.
Станимир Енчев събира изхвърлени отпадъци от морето. Това се трансформира в пристрастеност. А боклуците – в част от творби на изкуството. Нарича скулптурите си „ сурови структури “. А в тях са вплетени капан, дърво, въжена, вълна и кости.
„ Смелост се изискваше първо да намерим тези актьори. В България няма систематизирана информация, която да визира „ Арт Брут “. И второ – да ги представим пред интернационална аудитория, без в България да има знания за това течение в изкуството. А френската аудитория - да, тя е доста взискателна, доста образована, тя обича провокацията, когато е поднесена с усет, когато е добре уравновесена. Всичко, което надминава консервативните модели и към този момент видяното, е способно да я предизвика и е любопитна “, изяснява Десислава Бинева, която е шеф на Българския културен институт в Париж.
Изложбата е нова отворена врата за българското изкуство пред международните ценители на изкуството на самоуките и необуздани творци
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ